Винаги трябва да си готов за най-лошото, за да се израдваш и на малкото добро, което съдбата ти сервира с финеса на опитен сервитьор.
Абе, животът е мръсна приказка за възрастни.
Усещам как животът бавно, с леко разузнаване си пробива път във вените ми.
Животът е прекрасен. Особено ако не си спомняш миналото и не мислиш за бъдещето.
Животът е приятен, смъртта е спокойна. Преходът между тях е проблемен.
Всеки си носи името и бремето.
Когато една жена реши да те превърне в послушен домашен любимец, нищо не можеше да я спре.
В един момент се почувства като певец ветеран, който изнася концерт с опрян в слепоочието пистолет. Това го накара да вложи още повече чувство в изпълнението. Себераздаването му даде резултат и с облекчение видя как Мая притвори очи и задиша равномерно.
Абе, както казва онова умно копеле Бъртранд Ръсел, досадното на този свят е, че идиотите са уверени в себе си, а умните хора са изпълнени със съмнения. Напоследък толкова съмнения го тормозеха, че имаше опасност прекалено да поумнее, а това, както знаем всички, също не крепи душевното здраве. Психиатриите са пълни с големи умници.
От спалнята сънена се появи жена му и Борката едва я позна без грим. Мъжете сме яко прецакани копелета. Вечер си лягаме до една жена, а сутрин се будим до друга. После защо сме живеели по-кратко от жените… Ами нека те се събуждат всяка сутрин, стресирани от човека до себе си, пък да ги видим тогава докъде ще го докарат.
Неговата поне не е хипопотам като моята. Може да седне на стол, без да се притеснява, че ще го счупи. Знаеш ли аз колко стола съм платил по заведенията. По едно време мислех да вляза в мебелния бизнес заради моята. Поне щях да си пласирам продукцията покрай нея. Щяхме да бъдем като в „Хлапето“ на Чарли Чаплин. Тя влиза в заведението, сяда на стол, който се чупи, и изведнъж се появявам аз с предложение веднага да им продам едни столове. К’во ще кажеш, хитро, а? Маркетингът ми беше убиец.
Нека дивите прасета се лепят на мушките ни като пчели на мед и пиенето в чашите ни да не свършва!
Една ракия, изпита на точното място и в точното време, винаги дава друг ъгъл и дълбочина на погледа.
Винаги съм казвал, че на маса се правят велики открития.
И животът е хлъзгав понякога, но сме го хванали здраво за гушата.
Аз се давам без бой само на хубава жена.
Животът понякога, само понякога, добавя черешка върху тортата. Той я искаше тази черешка тук и сега. И без това в повечето случаи стигаше само до тортата, а черешката си оставаше непостижима като трезвеност в полунощ.
И на лов, и на сватба, на някого му вземат мярката. Свири, майсторе, че лов ни чака! Днеска сме тук, утре ни няма. Важното е нещата да се случват, че иначе животът доскучава.
Ей, мама му стара! Така искам да си отида, с музика – провикна се Грег и изпи чашата си на екс, след което я разби в пода. – Животът е хубав, пичове! Да му се насладим като на девственица!
Сега, вчера, утре, в тази държава сме си все в апокалипсис. Таман решиш, че лошото е минало, издрапал си някак си от дупката и те удари поредната криза. Ако не е световна, ще е локална, ако не е локална, ще е световна. Скачаме от криза на криза. Станахме специалисти по оцеляване, а тия тъпаци ще ми снимат „Сървайвър“. Нас целият живот ни е сървайвър бе, пичове. Ние живеем в държавата „Сървайвър“, а тия шоу ще ми правят. Какво шоу, бе? Ние живеем в древногръцка трагедия. Ама така е, щото не знаят какво е да ти опре ножът до кокала. И к‘во? Забавляват се с някакви оцеляващи, башка шашави. Като нямат проблеми, си ги създават, па отгоре на това им се кефят. А кажи ми, това хора ли са?
Има ли водка, всички проблеми са незначителни и дребни като пришка на задника.
Ние сме минали държавната граница, направо сме прегазили закона като глиган шишарка.
Нищо не може ме спре, щом става въпрос за сръбска скара, дори и сръбската полиция.
Сега му трябва само една шкембе чорба и ще може отново да хване живота за гушата. Отбеляза си го като точка първа от дневния ред.
Що сега не ми излезе един глиган насреща, мама му стара? Ще го гръмна като опълченец турски аскер! Що не ми излезе? Шубелии са, мамка им! Не останаха истински глигани в тази държава, всичко е менте работа. И глиганите станаха менте, пичове.
И жените са менте, силикон менте. Искам да пипна естествени гърди бе, пичове! Омръзна ми от силикон… Все едно барам гума „Вида спорт“ от соцвреме. Имаше такива, ама вече и тях ги няма. Но пък си имаме силикон…
Искам нещо натурално и да не е с изтекъл срок на годност или амортизирано от прекалена употреба.
Омръзнало ми е от тия супермаркети, дето ти режат главата като на роялист по време на Френската революция.
Както винаги съм казвал, всичко трябва да е умерено и в рамките на закона. Само пиенето трябва да е без граници, защото то не търпи ограничения. Поезията е непредвидима и необятна.
Мъжът обича да се весели, когато е далеч от укорителния поглед на жената. Тогава се чувства свободен като дете, оставено без надзор от родителите. На душата му е едно леко и безметежно като лятно утро. Животът престава да бъде озъбено куче, готово всеки момент да те захапе, а по-скоро прилича на първата любов – буйна, безразсъдна и всепоглъщаща.
Разводът ми действа добре. Почвам да мисля, пичове, досега го карах по инерция. Да пием за свободата!
Да пием за кръговрата на живота и за това в този водовъртеж да сме винаги отгоре и никога – на дъното!
Ако това не ви е достатъчно може да закупите книгата Мъжки игри тук.
