“Където пеят раците” (оригинално заглавие “Where the Crawdads Sing”) е дебютния роман на Дилия Оуенс. Публикуван за първи път през 2018 година, той бързо се превърна в бестселър и спечели сърцата на читателите по целия свят. Честно казано започнах да чета книгата с предубеждение. Мислех, че ще се откажа още на първите няколко страници, но се спрях чак когато стигнах до последната, така че ако сте пропуснали тази книга силно ви я препоръчвам.
Дилия Оуенс успява да създаде уникална и завладяваща атмосфера, която те кара да се потопиш в света на блатата и дивата природа. Описанията са толкова живи и детайлни, че можеш почти да усетиш влагата във въздуха и звука на птиците. Стилът на писане е поетичен и красив, което прави четенето истинско удоволствие, за да му се насладите споделям с вас моите любими цитати от “Където пеят раците”.
35 зашеметяващи цитата от „Където пеят раците“ на Дилия Оуенс
1.“Не знаех, че думите могат да поберат толкова много. Не знаех, че едно изречение може да бъде толкова пълно.”
2.“Баща му много пъти му беше казвал, че определението за истински мъж е този, който плаче без срам, чете поезия със сърцето си, чувства опера в душата си и прави всичко необходимо, за да защити една жена.“
3.”Ако някой би разбрал самотата, луната би го разбрала.”
4.“Тя се засмя заради него, нещо, което никога не беше правила. Да даде още една частица от себе си, само за да има някой друг.”
5.”Очите му не се бяха променили. Лицата се променят в отговор на данъка, който плащаме на живота, но очите ни остават отворени като прозорци към онова, което е било, и тя го виждаше в тях.”
6.“Времето не е по-фиксирано от звездите. Времето се движи бързо и се огъва около планетите и слънцата, различно е в планините, отколкото в долините, и е част от същата тъкан като пространството, което се извива и издува като морето.“
7.“Самотата има свой собствен компас.“
8.“Въображението расте в най-самотните почви“
9.“Любовта трябва да е свободна да се скита, да кацне на избрания от нея бряг и да диша.“
10.“Простата надежда да бъде с някого, да бъде наистина желана, да бъде докосната, я беше привлякла. Но тези забързани опипващи ръце бяха само вземане, а не споделяне или даване.“
11.“Животът я беше направил експерт в смесването на чувствата в размер, който може да се съхранява.“
Вижте още: 25 любими цитата от Чудомир
12.“Залезите никога не са прости.“
13.“Когато нейната лагуна се отвори пред тях, деликатните детайли на всеки мъхест клон и блестящо листо се отразиха в чистата тъмна вода. Водни кончета и снежни бели чапли се издигнаха за кратко над странната му лодка, след което се настаниха грациозно на безшумни криле. ”
14.“Влизайки в бараката – както тя винаги я наричаше – Тейт усети как стените издишват дъха й, подовете шепнат стъпките й толкова ясно, че той извика името й.“
15.“Той беше страница от времето, изрезка, залепена в албум с лексикони, защото това беше всичко, което тя имаше. Сърцето й се разтуптя, когато яростта се разсея.”
16.“Слънцето, все още срамежливо и покорно на зимата, надничаше от време на време между дните на зъл вятър и лют дъжд. Тогава един следобед, точно така, пролетта си проби път завинаги. Денят се стопли, а небето блестеше като излъскано.”
17.“Да не чака звуците на някого беше освобождаване. И сила. ”
18.“Истини, които всеки трябва да знае, но някак си, въпреки че лежаха изложени навсякъде, изглеждаше, че лежат в тайна като семената. ”
19.“Всеки път, когато те забравя, очите ти преследват сърцето ми и то замира. И така сбогом До следващия път, когато дойдеш, Докато накрая не те видя.“
20.“Всичко, което искам, е ветровит ден с летящи бели облаци, И пръснати пръски, и издухана пяна, и плач на морски чайки.“
Вижте още: 25 цитата за депресията, за да не се чувствате сами
21.“Желанието му да я защити беше толкова силно, колкото и другото. Понякога..“
22.“Нека си признаем, много пъти любовта не работи. Но дори когато се провали, тя ви свързва с другите и в крайна сметка това е всичко, което имате – връзките.“
23.“Някои части от нас винаги ще бъдат това, което сме били, това, което трябваше да бъдем, за да оцелеем…“
24.“Това са сестрите и приятелките. Да се държим заедно дори в калта, „особено в калта“.
25.“…осъждането нямаше място тук. Злото не беше в играта, просто животът пулсираше, дори за сметка на някои от участниците. Биологията вижда правилното и грешното като един и същ цвят в различна светлина. Нищо не изглеждаше твърде неприлично, докато животът продължаваше. Тя знаеше, че това не е тъмна страна на природата, а само изобретателни начини да издържиш въпреки всичко.”
26.“Предполагам, че някои неща не могат да бъдат обяснени, просто простени или не. Не знам отговора. Може би няма такъв.”
27.“Грубата хитрост на смъртта, както винаги, краде шоуто.“
28.“Минаха месеци, зимата леко се намести, както правят южните зими. Слънцето, топло като одеяло, обгръщаше раменете на Кая и я тласкаше по-дълбоко в блатото. Понякога чуваше нощни звуци, които не познаваше, или скачаше от мълния твърде близо, но когато и да се спъваше, земята я хващаше. Докато накрая, в някакъв непотърсен момент, сърдечната болка се просмука като вода в пясък. Все още там, но дълбоко. Кая положи ръката си върху дишащата влажна земя и блатото стана нейна майка.“
29.”Месеците се изнизаха в година. Самотата й порасна по-голяма от нея самата. Тя копнееше за нечий глас, за присъствие, за докосване, но много повече й се искаше да опази сърцето си. Месеците се изнизаха в още една година. И в още една.”
30.”Налага се да живея сама. Но аз си го знаех. Много отдавна знаех, че хората не остават”.
Вижте още: 25 цитата за самосъжалението, които ще ви помогнат да го преодолеете
31.“ В смъртта няма нищо възвишено и пред нея всички са равни.“
32.“ Не търсете опора в някой друг – ще паднете.“
33.“ Не се доближавайте до някой, на когото не можете да се доверите.“
34.”Мочурището не е тресавище. Мочурището е светло място, където тревата расте във вода, а водата изтича в небето. Лъкатушат бавни поточета, отнасят със себе си слънчевото кълбо към морето и дългокраки птици – сякаш несъздадени за полет – неочаквано политат грациозно под крясъците на хиляди снежни гъски.”
35.”… Кая си мислеше, че няма да издържи на болката, боеше се, че и те ще я изоставят както всички останали.“
Може да си закупите книгата ми “Мъжки игри” от тук.
