Не случих на жена и това си е. Дълги години избирах, подбирах, класирах и накрая к’во? От големия чувал с тиквите извадих пиперка.  Ега ти късмета!

Ей го, снощи си прибирам каталясал от работа, но пък иначе свежарка и викам на жената:

– Мило, да вземем да се ситураме в спалнята и да отхвърлим няколко пози от Кама Сутра

Ей, това като изрева, като ранено животно.

– Извратеняк. – вика – Каква Кама Сутра ми пробутваш? Ш’ти шибна един по мутрата.

– Абе мило, това е древна книга на индийците за правене на любов. От преди повече от две хиляди години. – обяснявам й кротко аз.

Леле, като се разфуча това моето чудо неземно. Като се разбесня, като торнадото, дето отнесе Ню Орлеан.

– Е, точно циганите ли ще ми даваш за пример бе, идиот. – вика ми тя насреща – Точно пък от тях ще се уча как се прави любов. Айде моля ти се. Аз съм културна жена. Висше съм завършила, а той ще ме кара да правя циганска любов.

Драма ви казвам. Драма.

– Ми дай тогава българска любов да правим! – предложих кротко, с надежда, че все пак ще ме огрее тази вечер.

– Абе на теб все любов ти е в главата. – викна моето домашно чудовище – Цените скачат. В службата – съкращения. Няма тринадесета заплата, а той, моля ти се, за любов ще ми говори. Абе ти си ненормален, бе!

– Ама мен няма да ме съкращават, мило. Даже ми увеличиха заплатата. – казах плахо.

– Така значи. И си мълчиш. Защо не си ми казал досега? Да нямаш любовница?

– Не бе, мило. Днес го научих.

– Еми да беше го научил вчера. Другите мъже се интересуват. Питат, а не чакат на готово някой да им съобщи новината. Ти пак си блял в облаците. С тази любов, дето ти е само в главата, няма да прокопсаш!  Да знаеш. Никаква инициатива няма в теб. Разтичай се малко.

– Всяка сутрин тичам за работа бе, мило. – вметнах аз.

– Не ми се прави на духовит, че ще ме ядосаш!

Видя се то, че и тази вечер ще го карам на сухо. Рекох си поне да пийна една ракийка – да прокарам горчилката – и казвам на жената:

-Добре, де. Що не направиш една салатка? Аз ще налея ракия и ще се чукнем за повишението.

– Я го виж ти, нашия! Салата му се приискало. Ми направи си, бе! Аз да не съм ти слугиня. Цял ден седя в къщи. Няма къде да изляза, а сега и салата да ти правя. Ще има да вземаш! Що не се сети един път на ресторант да ме заведеш? Да ме видят хората и аз да ги видя. Да покажем и ние класа. Ей го, Пешо от горния етаж през вечер извежда жена си, а ти само вкъщи ме държиш.

– Ама това не е жена му, а любовницата. – поясних аз.

– Голяма работа. Няма значение к’ва му е. Важното е, че човекът се грижи за нея, а не като теб – от работа вкъщи.

– Добре, де! Дай да отидем на ресторант тогава!

– Какво! Сега ли?

– Сега.

– Абе ти луд ли си, бе? Така ли се ходи на ресторант? Нито съм си направила прическа, нито съм се гримирала. Не съм си купила нова рокля, а да не говорим, че и нови обувки нямам. Няма да се излагам, да ме видят така хората. Никакъв ресторант! Отивам да си гледам сериала, а ти се оправяй сам!

Тя излезе от стаята, а аз въздъхнах облекчено. Щях да си направа салатка и да си пия ракията сам. Какво толкова? Няма да ми е за първи път. После що мъжете ставали битови алкохолици. От жените си. Не от друго. Налях си ракия. В това време я чух да мърмори в коридора.

–  Не случих на мъж, ей. Другите жени какви мъже имат.